Танцът е нещо, което просто Съм

(Публикувано в Mомичетата от града)

Животът ме отведе до медитативната общност на Ошо, откъдето получих моето духовно име много преди да замина за Индия. Името дойде заедно с учителите ми Ананд Свабаво и Прем Амарга. Случи се тук, в София. Доколкото знам, името идва от санскритския корен Dhyan (Дян) или по-известен като Дзен (в Япония) и означава медитация. Дума, съдържаща смисъла на състояние на съзнанието отвъд дуалността. Произлиза от будистката традиция в медитацията, при която същността на учението се предава от духовен учител на ученик. Sundari (Сундари) означава красива, прекрасна. Вярвам, че духовното ми име вдъхнови раждането на танцово-медитативната практика “Отвъд ограниченията” и ми отвори пътя към медитацията… (прочетете цялото интервю)

Когато танцуваш отвъд ограниченията

от Теодора Славова

(Публикувано в СПИСАНИЕ 8)

Танцувам.

Музиката ме поглъща. Последните съпротивления на ума изчезват. Затварям очи. И ето, сякаш долавям звука на древни тъпани, с босите си краката попивам хладната любов на мокра трева, косите ми разсичат въздуха – силни и освободени от ластици и шноли. Чувствам тялото си като инструмент, чрез него съществувам, в този миг му имам пълно доверие.

Усещам присъствието на другите хора, свързвам се с енергията им, но дълбочината на моя свят надделява и се гмуркам дълбоко, към собствените си истини. Аз съм тук. И съм сега. Настоящето е единственото, което има значение… (прочетете цялата публикация)

Тялото помни нашата свобода

(Публикувано в Свободата да бъдеш)

Нашите тела държат тайните към всичко, което трябва да знаем. Ако нещо не можете да откриете в своето тяло, няма да го откриете никъде на света, учат ни мъдрите. Ако успеем да разпознаем, да се отпуснем и да се движим в унисон с древните ритми, които се крият в самите нас и които се отразяват в природата, няма да ни нараняват “правдите и неправдите” на нашето съдене, болка и объркване.

Тялото помни и приютява нашите предизвикателства, уроци и свободи и ако се вслушваме в него, животът придобива дълбочина и цялост. Нашите предци са знаели това. Те са танцували в ритъм с природата. Това е била тяхната религия и тяхното празненство. Те танцували, за да постигнат екстаз и чрез него да докоснат Цялото. Те се движели и танцували, за да се освободят от своите демони и болести. Танцували своите раждания, смърти, бури и растежи, за да се завърнат към силата на Цялото и оттам да творят реалността… (прочетете повече)

Да се превърнеш в танц

от Теодора Славова

(Публикувано в Mомичетата от града)

Танцът без хореография, без заучени стъпки и движения на тялото без задължителна последователност доскоро ми се струваха странни и не-както-трябва. „Трябва” е дума, която ни съпътства навсякъде – от работата до свободното време. Норми и правила, които са заложени в нас още от деца, които следваме, съзнателно или не, с единствената цел – да се впишем в средата. Желанието да сме част от някакво общество, от заобикалащият ни социум, от определени кръгове доста често е водещ мотив да пренебрегваме или да забравяме нуждите на собствената си личност, ум, тяло и индивидуалност. Трябва да се държим подобаващо, да следваме определен етикет на поведение, за да не бъдем отхвърени или най-малкото, за да не изглеждаме абсурдно в очите на околните.